Who Cares About Life?
Ако в днешно време четеш нещо различно примерно от вестници и списания ти си леко изостанал, леко задръстен и може би затворен в себе си. Да чувстваш се приема като слабост. Парите управляват хората и всичко останало, а не обратното. Парите са висшата форма на нашето съществуване, парите са нещото, от което зависим. Всички искат да бъдат обичани, всички копнеят за любовта, но не си го признават, защото посмеят ли - ще бъдат наречени луди, защото са дръзнали да се влюбват. Светът се движи от слабост и страх, а не от силата, великодушието и единството. Убийства, кражби, власт, пари. Властта е в ръцете на хитрите и алчните. Завиждаме. Завиждаме на хора, които нямат и не са с нищо повече от нас. Завиждаме, защото някой си има скъпа кола, защото някой си е спал с това и с онова момиче, защото някой просто има повече пари от нас. Завиждаме, защото този някой може да има всичко, може да има тялото на някой, но не осъзнаваме, че не може да проникне в душата му, че не може да се слее с нея. Завиждаме, защото си мислим, че ако ние имаме тези неща, които имат някои хора ще сме много по-добре. “Страшна мода” е завладяла света. Мода, която се променя всеки ден, но не сме ли “модерни” - не се вписваме в общесвото. Хората не се прибират да спят, а прекарват нощите по клубове и дискотеки. Сънят бил загуба на време. Или просто някой е загубил способността си да спи спокойно, просто да легне и да заспи? Тези, които посмеят или се опитат да осъществят мечтите си са наричани “ненормални” и “лекомислещи”, защото може би тръгват след нещо, което никога няма да се сбъдне, нещо което никога няма да видят. Важното е, че са тръгнали да следват мечтите си - малцина биха го направили. Не ценим дори най-малкото, което имаме, защото копнеем и искаме нещо много по-голямо, по-скъпо. Копнеем за всичко, което нямаме. Искаме всичко, но нямаме идеи, нито желание как да го постигнем. А какво е всичко? Напиваме се и си мислим, че ще забравим всичко. Че утре просто ще е по-различно. Ние - мъжете се чувстваме застрашени от жените. Избиваме комплекси, а може би те искат просто да ги изслушаме, просто да вникнем в тяхните проблеми. Но, не! Това не е мъжествено, нали сме им дали пари… Какво искат повече от нас? Страхуваме се да изпитваме чувства и да ги показваме, защото вече няколко пъти сме били наранявани. Опитваш се да разбереш жената до теб, искаш да я погалиш, да я погледаш докато спи. Но какво всъщност правиш?! Спри! Това не е мъжествено… Когато една жена е с нещо повече от нас - ние ставаме арогантни, обиждаме я, просто защото я искаме славата за себе си!… Мислим, че липсата на нещо проваля живота ни. Мисли така, просто защото вече сме си го втълпили. Живеем в спомени, спомняме си по-често лошите моменти, от колкото хубавите. Готино е да имаме спомени, но защо трябва да живеем в тях? Спомените няма да се върнат, те просто остават в миналото. Ние трябва да живеем в настоящето и може би да правим планове за бъдещето. Това са фактите на съвременния живот. Можем ли да ги променим?…
Ако имаш да кажеш нещо, каквото и да е - чувствай се свободен да го направиш! :))
August 14th, 2008 at 3:06 pm
Едва ли ще можем да ги променим… но има нещо друго.
Ти каза, че хората не следват мечтите си, защото са наричани “ненормални”. И това е много смешно, защото този, който нарича друг човек ненормален за това, че следва мечтите си… е това вече е глупост. Хубаво е да имаш мечти и да ги гониш до дупка. А този, който няма мечти - за какво живее?
August 14th, 2008 at 3:15 pm
Аз просто показвам как се е устроил света в последно време.
August 14th, 2008 at 4:48 pm
Нее.. този път се опита много дълбоко да вникнеш… всичко е много просто:
пари,секс,удоволствия(от шоколад до дрога)
А относно спомените… аз съм такъв човек.. и в интерес на истината доста често си припомням и хубавите моменти… добре ми е така, разбира се, че искам да живея сега и да правя планове за бъдещето…. завиждам! Завиждам на хората, които се справят с миналото си и живеят ‘напред’. И аз някой ден ще постигна това, ще променя собствения си живот… това е идеята. Мода - не благодаря. Нека другите ме наричат, както си искат… не ми пука за тяхното мнение, в интерес на истината пука ми за мнението само на хората, близки до мен… приятели, роднини.. нищо повече!
Поздрави,
Нед
August 14th, 2008 at 7:22 pm
Брях…и аз смятам,че е безсмислено да спим, да сер*м и да п*каем…а и да ядем… Това е първата недосмислица на СЪЗДАТЕЛЯ, който и да е той. Ако не гледа отнякъде или жестоко се смее на нищожните ни животи, или е отчаян от видяното…
Та..
Устроени сме..да чувстваме, а тези чувства са за нас табу.
Те ни затварят и комплексират…ние сме такива заради вътрешните си емоции и се подчиняваме на психиката си за всяко нещо. За това и всичко се върти около “нехаенето” на народа, властта и парите пък са приоритет - те биха прикрили нашите емоции…Или пък биха ги затъпили…например - богаташ си купува красива пичка и заживяват щастливо..тоест той заживява щастливо..той погазва чувствата на жената и го знае, но важното е той да е ОК. И всичко това го прави от собствени емоции…
Ние сме сбъркани. Понякога ми се иска да съм животно…поне няма да ми се налага да мисля ли,мисля…
August 14th, 2008 at 7:45 pm
За животните… дам супер яко е ! Представи си да си домашен любимец… хранят те, чистят те, а ти само трябва да се държиш поне малко прилично… по цял ден спиш и се доверяваш на инстинктите си, а не му мислиш много…