RMPG’s Blog

Всички знаем как всеки може да се зариби по някой друг, примерно в общ или личен чат в скайп. Само да вметна, че по едно време и аз се бях поизлъгал нещо с интернет любовта по скайп, обаче пък моето нещо се случи, хаха… Видяхме се един път и всичко беше ОК, защото просто имах късмет. Но, да не обръщаме внимание на мен. Тази тема е към хилядите млади и неопитни душици, които се “влюбват” чрез skype.

Как става? По-лесен въпрос, с по-лесен отговор - няма! Започвате да си пишете с някого, в началото всичко е само писане, след това започвате да си пращате снимки, да споделяте разни неща и други. Споделянето на лични неща и многото писане с вашия събъседник посетепенно се превръща в приятелство. Както знаете приятелите си споделят много тайни, вие продължавате все така умело да споделяте своите тайни на някой друг. Постепенно приятелството се превръща в една “истинска” и “толкова чиста” любов, за която дори не сте мечтали.

Копнеж да се видите, копнеж да прекарате всички мигове заедно, да сте заедно завинаги - до края! В един момент обаче се оказва, че сте от различни градове и тогава започват огромните проблеми. Как да се видите? По какъв начин, ама как ще реагирате при вида на другия и всякакви тем подобни щуротии… Да, тази “любов” идва неочаквано и продължава неопределено време. В повечето случаи е краткотрайна и бързо отминава, но копнежът да видите човека отсреща е огромен, а възможностите нищожни. И си биете главата, защо не може да го видите, да го докоснете?…

Сега идва следващ въпрос - кой се хваща на по-бързо и по-лесно в тази “любов” - момчетата или момичетата? Аз лично смятам, че това е мъжкият пол. Пример веднага, чатиш си с момиче, споделяте си разни неща и се разбирате, всичко върви добре, тя ти праща снимка, оказва се, че е доста красива и привлекателна, ти хлътваш и работата е опечена, или само така си мислиш. Изведнъж и казваш, че я обичаш, без дори да си я виждал, без дори да си сигурен коя е тя, какво мисли и какво прави в момента, най-вече с кого… Но ти определяш, че може да и вярваш и продължаваш да повтаряш така силните думи. Има и изключения, естествено.

Да, обаче някои неща на живо са различни, повярвай. Поне Господ ми даде странната и откачена възможност да ги видя. Докато всичко е ОК в скайп, изведнъж на живо всичко е много по-различно. От начин на държание, реакции, физиономии, разговори - всичко. Но ти все пак си мислиш, че влюбването и “любовта” са истински, но в един момент излиза, че те са доста пресилени и лекомислени. Има ли смисъл да даваш надежди за нещо, след като ще се виждаш 2-3 пъти в месеца с един човек? Да, тръпката е голяма като се видите, ами после?

Успокоявам ви веднага със следното: Хубавото на този “вид любов” е, че си я представяш точно такава каквато ти искаш да бъде. Мечти, надежди, безкрайни разговори, гледания на залеза, заспиваш с мисълта за другия, но изведнъж реалността разбива всичките ти представи и любовта остава някъде в нищото. Да, в скайп ти споделяш, но на живо може ли да споделяш толкова много неща, за които си писал? Мисля, че всичко е временно и може би съм прав, пък ако не съм прав, не знам дали е за добро или лошо. Познавам няколко човека, които в момента дори водят подобен вид скайп любов. Щастливи са, но почти само когато се видят. В останалото време си пишат супер многото смс-и, които в последно време станаха голяма мода. От типа на: “много те обичам, липсваш ми”, “не знам си какво, не ме интересува, обичам те”, “с теб ще съм винаги, до края!”.

Аз пък като един човек, който вече мина през подобно нещо съм доволен от себе си. Хаха, всичко мина добре, нямам оплаквания и стига толкова, то май целта на тази любов е да се изживее, обаче само един път - няма нужда от повече пъти. Обаче пък забелязвам, че не само по-младите хора страдат от тази любов, вижте това и сами преценете дали ще ви е от полза да обръщате внимание на подобен вид занимавки. Признавам, че има изключения, но са голяма рядкост. А почвата на скайп любовта у нас е огромна, и всеки ден продължава да се увеличава неимоверно. И все пак, не бъди гаден човек и не пожелавай това на ближния… :)