Един свеж ден!
October 31st, 2008 — 3 мнения »Хаха, от Svejo пуснали нещо като блог инициатива под мотото “един свеж ден”. Звучи интересно и привлекателно, не съм писал от доста време в блога, но днес погледнах, че Хриси ми е прехвърлила топката, за да ме зареди с още по-добро настроение и да опиша моят свеж ден, чрез който пък аз да заразя няколко човека с добро настроение.
Точно, когато трябва да опиша нещо интересно и да заредя хората с енергия - не ми се получава… При мен дните са различни, някои свежи, други още повече, но ето как искам да представям най-различния и свеж ден в живота ми… Свежият ми ден започна с едно събуждане, не знам къде, но не ме и интересуваше, нямах нито телефон, нито часовник, нямах почти нищо (освен дрехи) и някакви стотинки в джоба. Бях в някакъв апартамент, всичко беше огромно - стаите, мебелите, телевизорите, полюлеите, всичко… Ококорих се, ударих си набързо два шамара, но наистина се намирах в огромен апартамент. Дрехите ми бяха разхвърляни из апартамента, събрах ги и се облякох набързо. Започнах да бродя из огромното място. Гледам, лутам се, чудя се какво става, но нямаше никой… Изведнъж звънна телефон с позната мелодия (Moonbeam - Love Never Dies), казах си набързо “WTF”, това е една от най-любимите ми песни, на кой ли телефонът може да звъни така? Изведнъж вратата на банята се отвори и от там излезе красиво момиче. Момиче, което познавах, но не знаех от къде, просто не помнех нищо, но и не исках да си спомням нищо. Имах предчувствието, че това е моят ден, най-свежият и странен от всички, но този ден беше точно за мен. Тя ме погледна и се усмихна леко. Като, че ли искаше да ми каже нещо, но просто вдигна телефона си и продължи да ме гледа с лека усмивка. Аз също я гледах, но с леко странен поглед, вдигайки вежди. Тя продължи да говори по телефона, докато аз отидох в кухнята, която едвам открих. Отворих хладилника, вътре задължително имаше свеж таратор, боб чорба, пържоли, шопска салата и всякакви други вкусотийки. Извадих някои от тях на масата и започнах да си похвапвам. Някой беше прекалил с чесъна в таратора, но въпреки, че щях да лъхам повече на чесън, от колкото на свежест не ме интересуваше точно в момента. Телефонният разговор приключи и тя леко пристъпи в кухнята при мен, като продължи да ми се усмихва приятно. Тя каза много тихичко “добро утро”, с нежен, леко писклив глас, който прониза буквално ушите ми. Само кимнах с глава и продължих да хапвам таратор. Тя дойде и седна до мен, и продължаваше да ме гледа все така с усмивка. Попитах какво е станало и къде се намираме. Тя отговори “Ibiza”, а аз я погледнах учудено, след това погледнах през един от прозорците и видях, че пред къщата има няколко стотин човека, чакащи за автограф… Чак сега си спомних, че снощи пусках в Amnesia, тцтц… По-свеж ден не може да има, раздаване на автографи, похапване на вкусни гозби и разговори + още нещо с красиво момиче на остров, на когото всеки иска да бъде…
Обичам да фантазирам! :)) И все пак, за да продължим блог инициативата искам да поканя 3 човека, които да напишат как си представят един свеж ден, който е само техен… DiA, Ива и Цецо - вие сте! :)
Страшните матури…
October 22nd, 2008 — 1 мнение »Понеже съм последна година и си ходя почти, когато искам на училище тази година трябва да държа матури. Както казах ходя не толкова често на училище, но когато ида винаги ще се намери някоя даскалка, която ще ми разтяга локуми колко страшни са матурите тази година и как всички ще ни скъсат непременно! Достатъчно е да кажа, че месец октомври още не е завършил, а хората вече ми говорят, че ще ме късат на матури и какви ли не още простотии. Освен това няма как да тръгна да уча за матури през октомври месец - рано е. Пък и какво толкова страшно може да пише на няколко листа хартия? Учителска му работа… Не знам само защо обичат толкова много да пресилват нещата около матурите и да ни плашат? И вместо да седнат да ни научат на нещо повече, което уж не знаем - те ми приказват за това как ще ме скъсат, колко часа ще е матурата, какви хора ще има и всякакви неща, които са много маловажни (според мен). Защо не седнат и примерно не започнат с някоя пробна матура - дават ни я, решаваме си въпросите, предаваме - виждаме как сме се справили и т.н. Не ме е страх от матури, бе хора. Не искам да ме плашите с тъпи лафове, въобще не са страшни матурите, дори имам чувството, че ще ги взема. По принцип не съм плашлив - не се плаша от листове хартия, на които пише нещо, от хора които ме наблюдават и се надявам да не съм забравил напълно нещата от по-долните класове. Но нека доживеем до тогава, пък да видим какво е това чудо наречено матура… :)
Ще псувам!
October 21st, 2008 — 10 мнения »Докато има такава измет. Пич или пичка, не те знам какво си, както и кой си, но защо си толкова тъп, ограничен и мачкан от живота, за да си мислиш, че да си чалгар, фешън и всичко останало е най-важното и готино нещо на света? Казах, че ще псувам (пълнолетен съм). А може би няма нужда?… Но все пак майка ти е виновна, че те е родила. В това спор - няма… Добре, че поне пичовете го нареждат едно хубаво в коментарите, но какво ще промени това? Правилно - нищо няма да промени. Обаче коментарите наистина вкарват настроение в цялата история, която е толкова тъжна и трагикомична…