Крайморие
August 25th, 2008 — 6 мнения »Дълъг път и безсъние, спиране за банички в Казанлък. Пристигане, валят оферти от всякъде, но вече бяхме запазили места. Чакане за освобождаване на стаите, няколко кафета поднесени от хубави сервитьорки. Настаняване по обяд, много багаж - малки стаи. Басейн с видео стена, няколко цопвания като за начало. Море, плаж, вълни, слънце, хубави момичета… От всичко по много. Малки магазинчета и малък квартал, доста спокоен. Няколко влюбвания, страстни погледи. Вечерта доста хора (млади) започнахме да пеем “Say Say Say” на Michael Jackson и Paul McCartney, след като пуснаха клипа на видео стената. Неочакван чувствен sms от момиче, което почти забравих. Рускинчета с влажни погледи на всеки 50/100 метра по плажа. Малки деца, които скачат в басейна и винаги ми допълват чашата. Няма сън! Само размисли, преживявания, запознанства, усмивки и глупости. Шоколадови понички и топла млечна царевица - звучно осмислят деня ми. Център с 5 магазина, 2 кафета и 1 фонтанче. Мелба за 8 лева, гладене на дрехи с красиво момиче, доста красиво… Смигания, погледи, запознанства, майтапи, разходки и екстра добро настроение. Почти празна дискотека, която се намира на плажа. Кръчма с певец-педераст. Магазин за сувенирчета и джунджурийки с много приятни момичета, които играят ролята на продавачки. Вече се познаваме с едната… :) След това бях в Созопол за 5-6 часа. Единственото нещо, което забелязах и не се е променило е, че в Созопол има повече чужденци от колкото българи. Пикантни теми за разговор, постоянно изпълваха ежедневието ми там. Ограничени и елементарно мислещи хора, плюс някои изключения. Друго си е да съм си у дома… И сега имам да чета много статии, и-мейли и тем подобни неща… А да, и “Да забравиш Сара Маршал” е хубав филм… :))
На почивка… :)
August 15th, 2008 — 3 мнения »
Здрасти, редовни читателю, който посещава блога ми и отделя малко време, за да чете глупостите, които пиша. Ако се чудиш защо няма да обновявам блога тези дни, искам да знаеш, че заминавам на море. Предполагам до петък - 22-ри август. Обещавам да се върна след това с някоя друга идея или да споделя интересна история и снимки, но няма да е за дълго, защото след 26-ти август отново заминавам на море. А, ако се чудиш къде ще съм сега, предполагам някъде из плажовете на Бургас или по-точно Крайморие - каквото и да е то… Ако си там - свиркай! :)
Who Cares About Life?
August 14th, 2008 — 5 мнения »Ако в днешно време четеш нещо различно примерно от вестници и списания ти си леко изостанал, леко задръстен и може би затворен в себе си. Да чувстваш се приема като слабост. Парите управляват хората и всичко останало, а не обратното. Парите са висшата форма на нашето съществуване, парите са нещото, от което зависим. Всички искат да бъдат обичани, всички копнеят за любовта, но не си го признават, защото посмеят ли - ще бъдат наречени луди, защото са дръзнали да се влюбват. Светът се движи от слабост и страх, а не от силата, великодушието и единството. Убийства, кражби, власт, пари. Властта е в ръцете на хитрите и алчните. Завиждаме. Завиждаме на хора, които нямат и не са с нищо повече от нас. Завиждаме, защото някой си има скъпа кола, защото някой си е спал с това и с онова момиче, защото някой просто има повече пари от нас. Завиждаме, защото този някой може да има всичко, може да има тялото на някой, но не осъзнаваме, че не може да проникне в душата му, че не може да се слее с нея. Завиждаме, защото си мислим, че ако ние имаме тези неща, които имат някои хора ще сме много по-добре. “Страшна мода” е завладяла света. Мода, която се променя всеки ден, но не сме ли “модерни” - не се вписваме в общесвото. Хората не се прибират да спят, а прекарват нощите по клубове и дискотеки. Сънят бил загуба на време. Или просто някой е загубил способността си да спи спокойно, просто да легне и да заспи? Тези, които посмеят или се опитат да осъществят мечтите си са наричани “ненормални” и “лекомислещи”, защото може би тръгват след нещо, което никога няма да се сбъдне, нещо което никога няма да видят. Важното е, че са тръгнали да следват мечтите си - малцина биха го направили. Не ценим дори най-малкото, което имаме, защото копнеем и искаме нещо много по-голямо, по-скъпо. Копнеем за всичко, което нямаме. Искаме всичко, но нямаме идеи, нито желание как да го постигнем. А какво е всичко? Напиваме се и си мислим, че ще забравим всичко. Че утре просто ще е по-различно. Ние - мъжете се чувстваме застрашени от жените. Избиваме комплекси, а може би те искат просто да ги изслушаме, просто да вникнем в тяхните проблеми. Но, не! Това не е мъжествено, нали сме им дали пари… Какво искат повече от нас? Страхуваме се да изпитваме чувства и да ги показваме, защото вече няколко пъти сме били наранявани. Опитваш се да разбереш жената до теб, искаш да я погалиш, да я погледаш докато спи. Но какво всъщност правиш?! Спри! Това не е мъжествено… Когато една жена е с нещо повече от нас - ние ставаме арогантни, обиждаме я, просто защото я искаме славата за себе си!… Мислим, че липсата на нещо проваля живота ни. Мисли така, просто защото вече сме си го втълпили. Живеем в спомени, спомняме си по-често лошите моменти, от колкото хубавите. Готино е да имаме спомени, но защо трябва да живеем в тях? Спомените няма да се върнат, те просто остават в миналото. Ние трябва да живеем в настоящето и може би да правим планове за бъдещето. Това са фактите на съвременния живот. Можем ли да ги променим?…