RMPG’s Blog

Всички умираме, някой ден, някъде, по някакъв начин. Но преди да умрем, всички ние търсим едно нещо. Търсим го по много различни начини, дори когато не вярваме или не искаме да повярваме в него. Нещо, което може да излекува моментално всяка рана. В случаят мединицаната не може да помогне, като излекува кървящото ви сърце или пък изгубената любов. Едно нещо, което може да излекува вечната ви тъга… Едно нещо, което може да ни спаси от “краят”. Но то не идва, когато поискаме, а идва когато го дадем. Може да е най-простата дума или действие, но може да ни подейства като океан от щастие. Може да ти покаже неща, което до сега не си видял, може да ти каже неща, които не си чул… Около нас е, през цялото време, но не можем нито да го чуем, нито да го видим. Това нещо иска да ни покаже всичко, което никога не сме имали и всичко, от което сме имали нужда. То дава усмивка на самотните и е лекарство за хората с разбити сърца. Показва ни слънчевата слетлина на живота и е важно, защото - може да изрече хиляди думи, само с една. Няма нещо като него, нищо не може да го замести, защото ни показва всичко, което сме пропуснали до сега… Някои го намират много лесно, други го търсят цял живот и не успяват. Някои го раздават толкова лесно, други нямат тази възможност. Това е едно истинско чувство, което ни държи “будни”. Нещо, което ни вдига на крака и не ни позволява да “паднем”, точно в този момент, когато го има. Понякога си мислим, че всичко е лъжа. Вярваме, че то вече не е там и няма да ни сполети отново. Но истината е някъде там, просто трябва да се научим и да пуснем това нещо вътре в нас, и да го запазим там. Да покажем на другите, че то е там и да им помогнем да го открият. Да запомним, че нищо не е по-добро. Нищо не може да го замести. Ако го отхвърлим или пренебрегнем то пак ще се опита да се появи в нас, и ще успее. Никога не е късно да го пуснем вътре в нас. Когато не го искаме, ние влизаме в “тъмнината”, а когато се научим и успеем да го запазим, то отново ни показва “светлината”. Понякога ни дава кураж да направим най-смелите постъпки, на които сме готови, както и да продължим напред без страх. Никога не трябва да го пазим само за себе си, трябва да го даваме и на другите. Да се научим да го имаме, и да го споделяме. Защото малка част от него, може да направи някой друг щастлив за много дълго време. То определя истинския баланс между хората и света. Истинската причина, заради която живеем и умираме. Чувството, което може да превърне сърцето ви от студен камък в греещо слънце. Всичко, от което имаме нужда. Всичко, което искаме. Любовта…