RMPG’s Blog

След като виждаш заглавието си казваш, че това може би ще е една интересна или не чак толкова история, за която отново ще критикувам и ще се дразня от някого, но всъщност не е така. Ще ти разкажа една история за едно момче и едно момиче, които просто мислеха малко по-различно, но…

В един случаен ден - както всеки друг… Той скучаеше и отново се чудеше какво да прави. Тъпи мисли и спомени влизаха в главата му, не знайно защо. Може би беше преживял достатъчно, за да му минат точно тези мисли в онзи ден. В чакане на новото, на неочакваното, на нещото което ще завърти главата му и ще го накара за определено време да спре да мисли за някои неща, от които просто му е омръзнало. Тогава се появи тя… Красива. На пръв поглед с изкривено и лигаво държание, заради многото свобода, която и дават родителите и, както и хората около нея. Бързаща да каже нещо преди всички, с точната цел тя да излезе, че е права и знае всичко като го каже само с няколко думи. С невероятни очи, поглед, усмивка и всичко останало, за което едно момче на неговата възраст иска и е мечтало да види. Имало е и други, интересни и не чак толкова, но тя беше нещо ново. Нещо различно, нещо което в неговите очи беше мечта.

Отначало той започна. С леки закачки, заигравки и обяснения около иначе толкова колоритния и интересен живот, който имаше. Тя го слушаше внимателно, асимилираше всяка дума, която той каже, а очите сякаш светеха, когато той говори. Това още повече му помогна да разгърне така огромния потенциал, който той притежаваше. Говореше на всякакви теми и за всичко - без да се притеснява от нея, защото вече я чувстваше като приятел, дори нещо повече. Тя от своя страна продължаваше да го слуша с интерес и да задава по някое малко въпросче при всяка завършена история, която той разказваше. Мигайки на парцали и кимвайки доволно с глава, когато той отговаряше на въпросите и. В този момент той беше повече от щастлив. Седеше и разказваше историите и всички глупости, които е преживял на момиче, което започна да се върти около целия му свят. Момичето, за което той някога е мечтал и то просто се появи - ей така, точно като в приказка.

Ролите се смениха. Не след дълго тя започна да разказва за своите чудати и не чак толкова истории, които той също изслушваше с огромен интерес и не се притесняваше да задавя по някое въпросче, дори тогава, когато още тя не беше приключила с историята. Бяха седнали на едно диванче, а тя разказваше ли, разказваше… Минаха часове - в слушане на нейните истории, премеждия и геройства. Той слушаше, така внимателно - все едно тя беше започнала да разказва историята си преди пет минути. Разказаха си толкова много - само за няколко часа, в които вече можеха да кажат, че се познават много добре. Смееха се един на друг - на глупавите истории, които си разказваха. Подхвърляха си по някоя шега от избрана история, която беше “грабнала” вниманието им.

Тя продължаваше да разказва - все така интересно и задълбочено, но изведнъж той я спря. Сложи показалеца си на устните й и каза да спре. Приближи се по-близо до нея, сърцето му биеше силно и тревожно, защото не знаеше как ще реагира тя, какво ще направи и дали иска същото. Целуна я - бавно. Сърцето му спря да бие толкова тревожно и всичко в него се успокои, защото тя дори не помръдна. Просто се отдаде на всичко, което той направи и така целувката продължи няколко минути. Беше почти следобяд, а те вече се бяха отдали един на друг - изцяло. Сякаш това беше сън или сбъдната мечта. Лежаха спокойно, нямаха причина да се скарат в онзи момент, защото всичко беше толкова красиво в техните очи. Искрицата, която пламна между тях започна да се превръща постепенно в любов, която някои са успявали да имат, а други не. Любов, за която те са мечтали, искали, копнеели през целия си живот, който не е толкова дълъг. Изпитаха нещо истинско, от което бяха наистина щастливи в онзи ден.

Последва среща със семейството и. Интересни хора с много потенциал, добри слушатели - събеседници също. Строги по характер, но с разбиране към добрите и качествени неща. А и щом това се отнасяше до щастието на дъщеря им - държаха на човека, който я прави щастлива, но в никакъв случай не му се доверяваха на всяко нещо, което казва и се отнася за него и нея. Искаха доброто за детето си, но след като опознаха по-добре него и изслушаха нещата, които той им каза като, че ли го разбраха. Разбраха, че е добро момче, което иска наистина да я направи щастлива и да бъде до нея - колкото се може повече. Той седеше отново на същото диванче - разказвайки истории, но този път на нейното семейство. Разказваше бавно и малко по-подробно, за да схванат смисъла и да разберат корена на историята. Тя седеше от другата страна на дивана - грейнала от щастие. В онзи момент си личеше колко е щастлива, колко безгрижно се чувства и гледайки как той се издига не само в нейните очи, а и в тези на родителите и. Това я правеше още по-уверена и в него, и във себе си.

Въпреки, че беше красива и всичко останало - не само това беше привлекло неговото внимание. Той видя нещо в нея, което другите момчета явно бяха пропуснали. Но той не търсеше само красивото у нея, беше виждал много красиви момичета. Но в нея той видя нещо друго, нещо което не може да се опише с прости думи, защото трябва да се види. Тя не се влияеше от мнението, които хората около нея и останалите, които познава си бяха изградили за нея. Виждаше се, че само той и трябваше в онези моменти на самота и на ярост, които тя изпитваше понякога. Той винаги успяваше да я изслуша, да и даде съвет, да се опита да вникне в проблема по няколко начина, за да може тя да го разбере по-добре. В повечето случаи той не успяваше, защото тя беше голям инат, но хубавото беше, че и минаваше бързо. Освен, че и двамата се изслушваха много подробно - те се и радваха един на друг по интересни начини. С глупави закачки, намеци, от които пък ставаха още по-щастливи един от друг.

Всичко беше перфектно, докато не дойде момента той да си тръгне. Тя трябваше да го изпрати. Едва ли не се сбогуваха - мислеше си тя. Но той и даде надеждата, че ще се виждат всеки път, когато тя пожелае. Тя като че ли знаеше, че това няма да се случи отново. Не знайно как, просто го усещаше. Все пак продълиха да вървят из улиците и да си говорят колко прекрасен беше този ден за тях. Обикновено тя говореше много, а той я изслушваше. Този път беше различно - тя не говореше толкова. Някакво чувство на тъга и носталгия се бяха настанили у нея. Едвам се сдържаше да не заплаче в този миг. Очите и бяха дълбоко насълзени, беше си наметнала жилетка на гърба и просто вървеше по улицата до него. Той попита какво става с нея, защо вече не говори толкова, защо не общува така, защо не се радва за преживяното днес. Тя каза, че това е бил най-щастливият ден в живота и, но знае, че този ден повече няма да се повтори. Той седеше стъписан и не отговори нищо. Опита се да я разбере, но така и не успяваше. Не искаше да и задава повече въпроси, за да не я направи още по-тъжна и за да не заплаче наистина от това, което може да му каже. Разделиха се с целувка - все едно наистина беше последна. Колкото и да се опитваше да крие, че не плаче - тя плачеше и той го видя. Опита се отново да я попита какво става, но тя просто му махна с ръка за довиждане, заплака, обърна се назад и избяга. Той гледаше учудено, но не посмя да викне, за да я спре.

След това само се чуваха, но не се виждаха. До ден днешен почти не се чуват. Нито той знае какво прави тя, нито тя знае какво прави той. И не е важно, защото понякога няма значение какво нещо може да изпиташ и за колко дълго време. Важното в случая беше, че те го бяха разбрали, а и го бяха изпитали. Не мислеха, че имат повече нужда един от друг, въпреки, че се разбираха повече от добре в отношенията си един между друг. Не след дълго той започна да се интересува от нея и научаваша какво става с нея от нейни приятелки. Не след дълго той срещна друго момиче, с което може би можеше да има това, което иска, както и по-сериозна връзка, но тогава не беше заинтересуван, за което пък в момента не съжалява. Той разбра, че тя също е имала тази възможност, но също се е отдръпнала от нея. Докато един ден той наистна не разбра думите “всеки човек обича по различен начин”. Да, наистина е така. Може би нея я беше страх да е прекалено дълго с един човек или пък да е прекалено близо до него. Може би не беше сигурна, че може да издържи в тази ситуация. Не беше свикнала да показва чувствата си пред всеки и това си личеше. Когато го направи обаче и олекна, чувстваше се по-свободна, но страхът в нея се засили още повече. Той не знаеше защо, дори не смееше да попита, защото не искаше да я кара да му разказва неща, които тя не иска да каже, а той не иска да чуе.

Истинската любов не се открива с години. Тя може да бъде някъде зад ъгъла, най-често се появява точно, когато не очакваме, но след това изчезва. Това не я прави по-малко истинска от тази любов, която е преживяна с години, безсънни нощи и объркани дни. Тя може да се появи, а след това просто да изчезне неочаквано. Може би сега и двамата са в очакване на нещо ново, по-различно и по-истинско, може би. Но как ли ще го възприемат и дали ще се впуснат така отново?… Само времето ще покаже…