Децата пораснаха…
Дам, както сами се досещате в 21-ви век всички пораснаха много бързо. И най-вече по-малките деца, които вече са толкова начетени, любознателни и знаещи всичко. Те никога не спират да ни изненадват с действията, преживяванията, историите и случките, през които са минали. Да, така е - всички го знаем. Какво може да направим ли? Нищо. И не, няма смисъл да седна и да размишлявам, и да изразявам мнението си като пиша обилен пост с примери. Дори някои хора или организации да се опитат да наложат правила и забрани - пак нищо няма да се получи. И разбира се - във всяко едно нещо си има изключния. Има и добри и свестни деца, но спрях да ги виждам по улиците. Защо? На мен би ми било интересно, ако се запозная с някое дете, което е по-малко от мен с няколко 4-5 години, но пък има мечти, цели, амбиции и вярва, че има възможност да постигне всичко това. Разказва ми ги - аз го изслушвам. Казвам естествено каквото мисля и всичко е ОК. Детето продължава да мечтае и да вярва, че ще постигне нещото, което наистина иска. Не искам да слушам поредната история за ‘най-готиното разбиване на купона от 12 на обяд до 22 часа’, също така и запиването в дискотеката, в която ‘добре, че нямаше проверки…’, или пък ‘как пафкахме трева в двора на даскало’. Но ги слушам, щото това са днешните деца (или масова стават такива).
Ако имаш да кажеш нещо, каквото и да е - чувствай се свободен да го направиш! :))